Казарма

Казармата е моят втори дом,

тя сега ми е подслон,

ставаш сутрин много рано, слънце още неизгряло,

и набиваш здраво крак

на плаца пак и пак.

Жега много те мори,

а всичко почва от зори!

В казармата намираш ти

приятели добри,

остават спомени от всеки ден

прекаран тука, топъл и студен.

Времето бавно тече,

слънцето яко пече,

пот ти се стича по лицето

и ти се поти дупето...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf