ИЗПОВЕДТА НА СКИТНИКА

Ще се върна след дългото скитане,
щом пресъхне мастилото в мен.
Мойте стихове, тъжно наситени,
ще ти кажат защо съм роден.

Бях орисан в света на размяната.
Давам радост, а взимам печал.
Ровя дъното, пият ми пяната.
В мен е траур. За тях е воал.

И не питам защо в орисията
няма миг за съдбовен обрат...
Някой просто да мине с ютията
върху бръчките в тъжния свят.

И да светят мечтите, изгладени,
като риза за чакан годеж.
А надеждите - тихо раздадени,
да са пламък от лумнала свещ.

Да се върнат в живота ми лихвите
на добрите и светли дела.
Да ме гледат очите усмихнати.
Всички устни да шепнат: Ела!

Ще се върна след дългото скитане,
но писецът все още блести...
Помълчи над стиха ми. Без питане.
И изпълнена с обич - прости!

(От стихосбирката "Неиздъхнали спомени")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf