Тъжна приказка

Имало полянка,
полянка на брега,
на брега на светлината,
там живеела скръбта.

Цвете прелестно и страшно,
тя живяла в тишина
в себе си таяла мрака,
на самотната си ледена
душа.

И нещеш ли, в хладна утрин,
след безплътна и безсънна нощ.
тя се срещнала със пътник,
за късмет добър и...малко лош.

Седнала с човека прашен,
да се опознаят и да си почине
от света,
сляла се с душата му безсмъртна
и останали завинаги така.

От тогава този пътник,
броди по света с тъга,
търси себе си по пътища безумни
и все не може да открие...любовта.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf