Разговор

Едно поколение, мъртво родено,

получило в дар безсмислен живот,

с объркани чувства, но не и смирено,

започна свой разговор лично със Бог:

“Защо ни създаде различни от всички –

умислени, мрачни, със празни очи,

уж волни родени, а в клетка за птички,

обречени вечно да бъдем сами?

Далеч от съчувствие към чуждите грешки,

не чакаме нищо от новия ден,

сънуваме само целувки горещи

как стоплят света ни отдавна студен.

И ето ни тук, очакваме отговор

от Теб, който време на всеки си дал,

създал сред безкрая поредния заговор,

“приятелят” тайно над нас се надсмял.”

Роди се тогава звезда на небето

и Бог им отвърна със мили слова:

“Изпращам Сина си за мир във сърцето!”,

но никой не чу, ни повярва в това!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf