Красота
Красотата може би, за всеки е различна но чувството у всеки е едно. Възторг, безмълвно обаяние поклон пред силата на туй прекрасно зло За някои хора, е нещо твърде просто усмивка, слънчев лъч или жена години търсех и моята дефиниция за таз наслада на човешката душа. Загубил всякаква надежда, че някой ден, и аз ще разбера, отдадох се на мъката, която съпътстваше ме нежно с тишина .. Нощта се спуска, с нея мрака луната слабо, проблясва през листа от нейде вие куче, разцепва тишината отекна писъка на изплашени деца. Щастлив бях аз, открих го вече разбрах какво за мен е красота. и чувствам се като в Рая, щом вкуся болката от нечия тъга.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: p.bijev
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-11-01
прочитания: 257
точки: 30 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )
|