ИЛЮЗИЯ
До скоро с теб щастливи бяхме. С тебе много преживяхме. В радостта си бяхме опиянени, времето не знаехме кое е. В болката взаимно се подкрепяхме. Приятелството ни беше толкова голямо. Неразделни бяхме денонощно. А сега си тръгна ти внезапно. Защо, обещанието си ти не спази? Слънцето изпращахме и посрещахме. И с усмивки, грейнали бяха нашите лица. Слънцето за мене, вече няма да изгрее, и усмивката ми потъмня. Букетчета цветя, няма кой да ми дари. Думички нежни, кой ще ми шепти. Всичко е било илюзия голяма. И май всичко, оказа се лъжа. Малко ми остана да заплача, като мъничко дете, да притисна в шепите си аз лице. Но за теб и другите, аз силна съм, винаги с усмивка на уста. Никога не ще узнаеш, как ме заболя. Ти ми обеща, никога сбогом да не изричаш, но обещанието ти е било лъжа. Аз тази дума, никога не ще я изрека. Обещанията си не погазвам, с никого не си играя, това ти го разбери накрая. Твоя приятелка оставам. Въпреки, че от мен избяга, аз приятелството не предавам. 2.11.2007г. гр.Варна
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: marcheto_73
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-11-02
прочитания: 296
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )
|