На тази гара чакам те от вчера,
и мръзна прималяла в нощта.
В коловозите е цялата надежда,
за една късна,но желана среща.
Влакове минават,но не спират,
транзитно като любовта около мен,
очите ми пресъхващи се вглеждат,
в зората на пристигащия ден.
Но от тебе няма даже помен,
един въпрос остава в мен сега,
оставих ли у тебе бегъл спомен,
както лятото помни есента?
На кръстопът съм срещу многото посоки
и плашещта до смърт е тишината в мрака,
и раните ми стават още по-дълбоки,
забравил си момичето,което чака.
Отказвам се,предавам се,не мога,
макар да знам че няма да забравя.
ти искаш някой да те чака с тревога,
аз искам някой който да не ме оставя!
