Животът ми е като влак за „утре”в който бързам за да се качапрепускам по перона,почти съм вътрено не успявам да се закача
Ден след ден се моля да го хванатоз влак проклет,във който си и тино някак стигам само до перонаа вътре в мен душата ми крещи
Събуждам се до болка изтощенас едничка мисъл и сподавен стонкак утре ще успея да те стигнакак заедно ще сме в един вагон
Така минава ми поредната година,все в гонене и тичане,безумен страхти можеше да ме изчакаш на перонане пожела,ще хвана следващ влак!