ИМАНЕ

Бавно късам всеки прочит...обезструнен,
И нащърбен - сякаш книга безкорична.
Аз познавах ли те? Още ли си влюбен?
Драскаш в мене...със обида носталгична.

Детско блокче - като длани...умалено,
С дъх на вятър, изпомачкано от носене,
Но загрява твойте пръсти...до червено.
Със кръвта си ще рисуваш в него после...

Грешна скица, аз в сърцето ти съм цяла,
Нито с време, нито с гума ще ме махнеш.
Твърде дълго, упорито съм живяла...
Не задраскана, а плътска...до прозрачност.

...И познаваш ли ме? Влюбен ли си още?
В мен те имам - многострунен и римуван.
Припомни си...белолистна ще съм нощем.
Ти ме гледай...Аз сама се дорисувам...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: kalatea
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-11-04
прочитания: 275
точки: 51 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 28 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7590
   Автори: 2049
   Произведения: 46499
   Съобщения: 226926
   Лексикони: 2101
   Коментари: 69656
   SMS-и: 803
   Снимки: 4738