За мен
За мен ИЛИНА – това е тя. Момиче – част от вселената! Не всеки я познава, не всички поздравява! Тя е част от този свят, който е толкова богат! Тя знае си цената, но себе си не би продала! Само веднъж отдаде своето сърце, и върнаха й го парче по парче. От тогава, знае тя, че сърце да се дава – не, не трябва! Не иска отново да бъде наранена за това реши да е отдалечена! Момче едно – едничко пази в своята душа, но то замина си, просто отлетя, и само споменът тревожи я през деня и през ноща в съня! Вятърът през нея минава, сякаш от жаравата останала отново огъня подпалва. Но дъждът завали ли вече няма никакви следи от пожара. И така е всеки миг, когато вятъра духа през косите й, и когато дъждът намокри лицето й. Когато той задуха тя сеща се за хубавите дни есенни, а когато завали за очите така пълни със сълзи!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Rozovichka
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-11-04
прочитания: 174
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|