За теб...

За теб аз живях!

За теб аз горях!

За теб пазих искрица огън в моето сърце,

но ти го раздели на две!

За тебе аз хиляди сълзи изплаках

и да се завърнеш чаках, чаках...

но ти остана с коварна душа,

в която не допускаш любовта!

За тебе бе моята душа,

превърнала се в черна бездна!

Спомените аз ще залича,

очите и дори гласът ти!

Ти не заслужаваш моите сълзи,

но те отново потичат по лицето ми!

Защо отново към теб съм устремена,

дори да знам, че с друга съм заменена!

За теб бях просто само игра,

която уби нежната ми душа!

За теб бях някога мечта,

ала днес не е така!

Разбрах че любов чрез писма не е любовта,

а само наивна заблуда!

Край - свърши детската игра,

а в мен остана мъчителна болка и тъга...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf