|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Самота...
Когато вечер в стаята си влизам,
събличайки се за среднощен сън,
обхващаща самота ме кара да излизам на терасата навън...
Пушейки последната цигара,
мислейки си пак за теб,
аз отново искам да отпратя от мен напиращия рев...
През сълзи, които капят тежко виждам светеща звезда,
същата, която дава куража в тази самота.
...А тя седи си на небето и усмихвайки се ми говори:
"Отвори напълно ти сърцето и ще видиш как ще се пребориш".
Отново в стаята си влизам - облечена съм за среднощен сън,
дали и ти самотен не излизаш на терасата навън?!?
...И пушейки последната цигара да наблюдаваш светеща звезда,
същата, която дава куража в тази самота...!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Priestess_of_the_night
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-01-22
прочитания: 166
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7740
Автори: 2105
Произведения: 48912
Съобщения: 208717
Лексикони: 2302
Коментари: 73702
SMS-и: 809
Снимки: 4956
|
|
|
|
|
|
|
|
|
