Парадно си закичен с вина

Какво загуби ти без мен?

Животът ти безлюден стана,

тъпчеш спомените - нощ и ден.

Парадно си закичен със вината.

Като котка в крайните квартали,

изнемощял си. Търсиш топлина.

Две бяхте, но едната те остави.

Тъмно е! Измръзваш сам сега!

Но в мрака имаше ти светлина.

Не пожела очи за нея да отвориш.

Изгуби се в най-гъстата мъгла,

самотно динго си и в нея бродиш.

Надаваш вой към черното небе -

без слънце, без звезди... безлунно.

Скитник си! С две молещи ръце.

Без пясъка, без мен... е тъмно!