дъжд от несбъднати спомени,
спомен от несбъднати сънища,
сънища от несънувани мечти...
Тъжна е всяка раздяла
с миналото
в дрешника на дните ни заключено.
Сълзи в мълчанието проблясват,
следи оставят в тъмнината.
Мислите похлопват тихо,
връщат ме назад - при тишината.
Времето е спряло в онзи миг,
когато сънища,
мечти
и спомени
се сляха.