утрини

За какво мисля сега-

една утрин обикновена,

обикновено слънце,

ветреца лек...

Димо- мой приятел-

над уроци поглед свел е,

вместо да залегне над живота; друг приятел

във дърветата бе влюбен,

треви рошави и буйни газейки в полуда-

нищичко от него не остана днес,

че книгите тъй рано пропиля и ето-

иде ден сега:

всички искрени приятели

остават някъде назад;

изтокът е диря в хоризонта-

слънцето тепърва ще изгрява,

плаче

без посока вятър и внезапно

облак слънцето закрива, после

слънцето отново пламва.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf