С дъжда да си отидеш

Дъжд вали ,

чувам капките как се ронят по моя прозорец.

И мисля си за срещите минали.

Твоят силует се приближи.

Един подлец си..какво направи?

Защо сърцето ми разби?

Дъждът вали, вали,

сълзи се стичат от моите очи.

Виждам как си тръгваш ,

но не, не казвам СПРИ!

Звездите, небето, луната омайна,

пазят твоята тайна.

Сънувам аз, а ти в съня ми влизаш за секунда.

После тръгваш и излизаш.

Преди опитвах се да те настигна,

да хвана твоята ръка,

но изчезваше, изпаряваше се в тъмнината,

и ставаше част от природата!

Лутах се и искаше ми се да те открия,

да ти кажа хиляди неща... но не ти си замина!

Не ми пука вече за това!

Не си достоен ти за любовта на никоя!

Късно е вече... и дъжда почти спря.

Ти с него дойде и време е с него да умреш,

да си отидеш за винаги от мислите

с последната капка, която се разбива в асфалта.

Деня отново идва, слънцето прегръща ме с лъчи

и аз потъвам в мисли,

за това как да изживея тези слънчеви дни!

Виждаш ли, и без тебе и с тебе да оцелея имам сили!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf