Преобразяване

Днес, както всеки друг ден

на прага отново ще седна.

Ще погледам света уморен

и ще го пусна край мене.

До днес нищо нямаше смисъл.

Ни птици, ни вятър, ни звън.

Нито ти, който мене ориса

с мъртви очи да гледам навън.

Нямаше смисъл този пролетен лъч,

който се опитва душата да сгрее.

А и противна ми беше всякаква глъч,

с която светът наоколо пее.

Но днес... ах, днес всичко е друго

и с цветове пълен е този ден.

Сякаш наоколо случва се чудо,

защото днес на прага ТИ си седнал до мен.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf