Построих си замък от мечти. Направих му стени от младост. Вратата оковах в усмивки. Вградих в прозорците аз радост.
В градината посадих люляк със цвят на теменужен блян. Направих от бръшляна люлка. Кокичета звънтяха там.
Живях щастливо в моя замък от усмивки. Живях щастливо ден след ден. И нийде в мене нямаше преструвки, че всичко туй не е за мен.
Внезапно в мрачен ден обаче дочух ужасна новина. Вилнеел ураган от злоба. Разруха сеел из света.
Достигна и до моя замък от усмивки. С човешката си злоба той го разруши. И любовта ми не успя да ме обгърне цяла, със сетни сили тя да ме спаси.
И сега го няма моят замък от усмивки. Любота ми цялата е срината на прах. Но зная,някой от прахта ще ме повдигне - няма туй да бъде моят крах. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------