Вечно да съм млада

Луната ме гледа с големи очи,
затаила във себе си и болка и радост.
Не знае да плаче, не ще да тъжи,
тя пази във себе си вечната младост.

Пламти тя във страст и във огнени мисли,
и кара те сам да повярваш във тях.
Оттърсва от тебе и мъка, и сълзи,
забравяш внезапно за думата”страх”.

Тя знае на всеки човек за съдбата,
и помни и слънце, и буря, и сняг.
Обречена да тъне във страх е, горката -
сестра е на стария, тъмния мрак.

Единствена нейна утеха, звездите,
помагат на майка си в трудния път.
Опитват през цялото време да светят,
накрая заспиват. И спят ли, и спят...

Свидетелка вечна на моя живот,
ти все си горяла в небесната клада.
Протегни ми ръка и грабни ме за миг,
вземи ме при себе си - като теб да съм млада.

24.Авг.07г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf