|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Себе си да дам
Понякога аз себе си готова съм сама да дам,
за да гори и пак да не догаря сърцето
у човека. В очите му да грее плам
и да е все усмихнато лицето.
Понякога аз себе си готова съм сама да дам,
за да разцъфне люлякът на двора.
Момичешки лица да тръпнат в свян,
лъчите слънчеви да греят без умора.
Понякога аз себе си готова съм сама да дам,
да чувам конски тропот из полята.
Да зная, че отново аз съм там,
че търся с тръпнещи очи зората.
Понякога аз себе си готова съм сама да дам,
теменужен мирис пак да усещам.
Да подаря на някого от своя плам,
от себе си частица да пожертвам.
Понякога аз себе си готова съм сама да дам.
Да, искам да пожертвам себе си!
В съзнанието на хората ще бъда, знам,
като напъпила току-що роза...
04.11.2007 г.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Just me
раздел: Проза -> Литературни очерци
публикувана на: 2007-11-07
прочитания: 134
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7720
Автори: 2100
Произведения: 48568
Съобщения: 210192
Лексикони: 2284
Коментари: 73076
SMS-и: 806
Снимки: 4936
|
|
|
|
|
|
|
|
|
