|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Вяра
- Вярваш ли ми? - Да. Не. Всъщност аз не те познавам. - Няма значение. Аз мога само да те погледна и да преценя дали мога да ти се доверя. - Всеки с дарбата си. - Не е дабра. Всеки се ражда с това чувство, единствено от нас самите обаче зависи дали ще успеем да го съхраним у себе си. - Кое е това чувство? - Вяра. - Не ми е нужна вяра. Уморих се от нея. Човек вярва през целия си живот. И какво? Накрая се оказва, че е нямало смисъл. - И тук не си прав. Вярата никога не напуска човека сама. Ние я гоним. Тя винаги е била в теб, до момента, в който си се уморил и си се отказал да я чакаш, защото си мислел, че е някъде далеч. Вярата е нещо крехко. Невинно. Истинско. Ти не си я искал - тя си е тръгнала. Но вярвам, че ако пак я потърсиш, тя ще дойде отново. Работата е там - да успееш да я съхраниш в себе си. -Лесно е да го кажеш. Ти нищо не си преживял. - Мислиш ли? Ако нищо не бях преживял, едва ли щях да говоря така. Щях да съм щастлив и безгрижен, без изобщо да се замислям за каквато и да била вяра. Но аз я познавам повече от всеки друг, именно защото съм преживял много. И през цялото това време, независимо от всичко, аз успях да я съхраня в себе си, защото знаех, че единствено с нейна помощ ще успея да оцелея. Не да запазя физическото у мен. Да опазя духовното. Ти дори и сега вярваш. Усещам го. Вярваш, надяваш се, че това, което казвам, е истина. Искаш да се увериш, че вярата може да се върне отново у теб. Защото тя ти липсва. Ти вече усещаш нейното отсъствие и това те убива повече от всичко друго. Но тя ще се върне стига да я допуснеш отново. Ето - вече лицето ти е озарено от светлите й лъчи. Вярваш ли ми? - Да.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Just me
раздел: Проза -> Литературни очерци
публикувана на: 2007-11-07
прочитания: 148
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7751
Автори: 2105
Произведения: 48996
Съобщения: 212661
Лексикони: 2309
Коментари: 73704
SMS-и: 809
Снимки: 4954
|
|
|
|
|
|
|
|
|