Не мога да не те наранявам. Не искам, но сърцето отдавназамлъкна. Не мога и да му заповядам – не гори, в ледсе превърна.
Късно е за минали грешки. Студенасъм и топлината ти не ме достига. Претръпнах и към обидите гневни,от скандали душата е сива рима.
Стрелите – горчилка в една се събраха. В сърцето мое я заби. Не може повече в любов да се врича, бездиханно е – камъкот бледи мечти.
А, Любовта ли…тя вече не диша… студена съм, без чувства не върви…Искаш ме обичаща инежна, но друга съм…промени ме Ти.