Помниш ли как ми се вричаше,че никога не ще ме нараниш?Помниш ли колко обичашемойте устни ти да покориш?
Помниш ли как ме целуваше,как името ми и на сън шептешеи ден и нощ ти ме жадуваше,сърцето ти за мен гореше?!
Сега от теб останаха ми само спомени,сърцето ми без жалост да разяждати сълзи от очите ми отронени,които в самотните нощи се раждат!