Завещание

Kaкво съм оставил след себе си?

Безброй разпокъсани мигове,

Говорейки с думи на времето

Отхвърлило мойте стихове.

Говорейки с рози и плевели

Обвили съдбите ни с корени,

Но в твърдата пръст са повехнали

и техните рани са спомени.

Говорейки с сенки и призраци

Погледнали в миг от Отвъдното,

Разказващи своето минало

което не беше се сбъднало.

А после се раждах на Гара,

Бях с тяло на фас догорял

С следи от червило на края си

Се мятах до релсите в кал.

Но сетне, метла ме подкара

Към купчинка струпан боклук

Ненужен на хорската гара

стихът ми завършваше тук.

Какво съм оставил след себе си?

Безброй неизчетени стихове

Написани с болка от времето

В което оставях мечтите си!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf