ОМРЪЗНА МИ...

ОМРЪЗНА МИ да бъда все жената -

внимателната, нежна и добра -

в която всеки търси светлината,

която чуждите тъги събра.

ОМРЪЗНА МИ приятелите днешни

със шепи да гребат от щедростта,

от мислите, от грижите ми нежни,

дарявани от мен чрез верността.

ОМРЪЗНА МИ познати, непознати

докрай да нищят земните ми дни.

Да теглят присмехулно и зъбато

делата ми сърдечни на везни.

ОМРЪЗНА МИ кръгът от враговете

под пояса все точно да се цели.

Да ме разпъват кръстно греховете,

да се превръщам в хиляди мишени.

ОМРЪЗНА МИ. . . И скривам се сега

във своята черупка, в свойта вечер.

Прозорецът ми - моята душа -

ще спусне щорите за чувства вече.

Сама със себе си. Доволна може би.

Или . . . Не знам . . . Защо се колебая?

Защото от това ОМРЪЗНА МИ

да не остане МРЪЗНА най-накрая . . .

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf