По пътят на съдбата си вървях. По пътят,който сам избрах. Път,който лесен е за мен. Път,който всъщност аз не знам.
Вървях по този път без страх. Вървях по този път към нищото с усмивка на лице. Към нищото вървях за да избягам от това което бях.
Но за миг обърнах се назад и всичко за което съм се борил и живял съзрях, и тогава осъзнах,че от себе си съм бягал Аз.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------