Любовта на жената и луната

Бледа,синкава луна,

и тъгата на една жена.

Небето грее със безброй звезди,

а на земята …ручей от сълзи.

Сутрин слънцето изгрява

и луната поздравява,

че любима му е тя

и приятелка добра.

А жената все самотна

тъжна,бледа и сиротна.

Тя сестра е на луната,

но различна им е съдбата.

Слънцето луната си обича,

ден и нощ след нея тича.

а жената в този час,

мъката излива си пред вас.

Имаше си тя любим в сърцето,

и пред бога и небето,

се заклеха те във вярност

и съпружеска лоялност.

Както често случва се,незнайно,

друга появи се тайно.

Затова стои сега сама ,

плаче,заедно със своята душа.

Във живота пълно е с абсурди,

ти на никого недей се сърди,

че изчезва любовта голяма,

в миг превръща се в измама.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf