Ти бе изхвърлен?! Е, добре, приемам!

Изпивах те, но нямаше и капчица за мен,

че не веднъж ми бе отнеман...

Кажи, че си до болка наранен!

Лъгах те и мразех, но с усмивка.

Играх си ролята на влюбена жена.

Дълбоко в мене чувствата потисках,

но няма тебе за това да те виня!

Изневерих ти. Спах със другите мъже!

Усещаш миризмата им... Това и исках!

Докосваха ме жадно техните ръце

и там играех... (до болка устните си стисках)

Заслужих дипломата си. Ти подхвърли я!

От учителя си станах даже по-добра.

Знам какво си мислиш... "Забрави я!"

Направи го, без тебе няма да умра!

Бъди щастлив! Назад не се обръщай,

обвинявай ме за твоите лъжи дори.

В каквато искаш даже ме превръщай -

лицемерна кучка, ако щеш, ме наречи.

Безлюдно бе, когато бяхме двама,

сега сме свикнали със тази тишина.

За тебе бях нещастница досадна,

а как те чаках да се върнеш у дома...

И пак ще кажа... да, изневерих ти!

У дома си канех чуждите мъже.

Нима забрави всичките години,

в които те обичах от сърце!

Как плачех и тогава чак заспивах,

защото бе поредната ти нощ навън.

Чаршафи със сълзите си поливах,

исках да си с мен, не само в моя сън.

Омърсих не теб, а нашата постеля,

тя бе свикнала на чужда миризма.

Не съм единствената плакала във нея,

там бях просто аз - поредната жена.

За покой си жаден. Няма ме, почивай.

Не искам да те чакам пак сама!

Намери си друга, нея игнорирай,

напълни сърцето и догоре с празнота!