Слънцето е чакащ часовник

Слънцето е чакащ часовник. В една свободна стая, където въздухът е облечен в полет. И когато шумът е гост-е вечер. Тя е сляпа и усеща спомена, като стъпки. Пред къща от докосната дъга, защото цветовете се превръщат в музика. Понякога аз съм част от посока, като изгревната стена на тази стая. И пиша стихове, заради стъпки, тъжно усмихнати. Това са отболелите стъпки на Поезията. Носталгично достигнали, време и залив...

2007-11-08

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: zalez
раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2007-11-09
прочитания: 298
точки: 49 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7549
   Автори: 2040
   Произведения: 45891
   Съобщения: 200830
   Лексикони: 2047
   Коментари: 68495
   SMS-и: 800
   Снимки: 4701