Заедно с морето

Там сред пясъка вълшебен

и лазурните вълни,

заедно с прибоя ранобуден

и горещите скали,

мълния разсече синевата.

Свиха се тревите и листата,

чайките далече отлетяха,

и се скриха във гората.

Стар рибар мрежи мята

и загледан във водата

слуша песен на русалка,

много тъжна,много жалка.

Не,не е песен на русалка,

а душата ми тъй жалка

стон отронва в морски дълбини.

Че сърцето днес тъжи

за отминалото време,

за щастливите ни дни.

Вятър силен мразовит

посред лято се извива,

и по морските вълни

той тъгата ми разлива.

А морето бурно,черно,

с ярост пак връхлита,

че стреми се към скалите

и отрича висините.

Любовта ни е като вълните

и самотните скали,

аз скала съм,ти морето,

вечно заедно и вечно сме сами.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf