Бързам...

Да изляза от тайният ти

ъгъл на сърцето.

Какво да сторя?

Спрях да те обичам.

Да се измъкна тихо искам,

на пръсти като нежна фея...

Очите ти да не ме усетят,

че лъжата в тях, не я

понасям,

Тя кръвна твоя е

роднина.

Бързам. Да изчезна...

От допира с тебе

да избягам... Да забравя

грехове и смях, любовни

песни...

За тях - друг ще ти

прощава.

Искам...

Да спреш

като дивеч да се целиш

в моите чувства. Да стреляш

на посоки...

Като ловец да ме причакваш

скришом...

И после да се смееш

на страха ми.

Толкова ми стига вече -

да съм сляпа.

Нямам място в

старите капани.

Обричам те - да бъдеш

необичан!

Човек живее за да бъде

нещо...

А лъжата трудно се

прощава.