Приспивно 3

някъде в пространството, където от счупената ос на Колелото на времето, се докосват трите спици наречени Минало, Настояще и Бъдеще.

Да, сънят сякаш беше реален,

Сякаш беше от кръв и от плът!

Беше сам, а звездите го галеха

връз ръката му сякаш пълзят.

После тръгна - врата се отвори

Върху пълната бяла Луна

Щом опитах да го заговоря

Той наведе глава и тръгна.

-Татко, татко, Почакай ме татко!

Аз съм Нани, не ме ли позна?

Постоя в този сън много кратко,

Остани и подай ми ръка!

Ала той се обърна и тръгна,

Спря за малко, след миг продължи.

Към вратата звезди правят стълба

С парапет от безкрайни лъчи.

-Пак ли Татко от мен си отиваш?

Колко дълго аз чаках съня

в който исках за миг да те видя,

Да видиш и ти дъщеря.

Последните стъпала до вратата,

Луната сякаш чаша кръв попи.

Oбърна се - една сълза заскача

от тъжните му, бащински очи.

-Ах, Нани, Нани - каза и заплака

-Вината си е моя, разбери,

Че ви оставих с милата ти майка

на този свят болезнено сами!

Прекрачих прага. Няма да се върна!

Не чувствам болка, ала ме боли

за туй, че няма как да ви прегърна.

Обичам Ви! Целувам Ви! Прости!

Вратата се затвори мигновенно.

Той беше влязъл вече. Тъмнина.

Звездите се разпръснаха в Небето,

А в центъра му - пълната Луна.

-Ах, татко, татко! - Викаше детето

По бузите проблясваха сълзи

И плувнало във пот й бе лицето

и скубеше си дългите коси.

-Ах Нани, Нани! Виж ме! Събуди се!-

Разтръсваше я майка й сега.

-Ах Татко, татко! Моля те, върни се! -

бълнуваше момичето в съня.

Небето сякаш почваше да диша

Над покрива се стрелкаха звезди

с който някой искаше да пише:

Прости ми Нани, моля те....Прости!

КРАЙ

/////ПОСВЕТЕНО

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf