Самотен поет

Седя самотен в стаичка една
и пиша стихове за любовта,
за невероятното момиче
нежно като кокиче,
красива е тя като капчица роса,
но далеко е някъде на юг
в Ивайловград далеко от тук
с нежният си чар и красота
плени моята душа...
Когато не е тя до мен
самотен е целият ми ден,
но целуне ли ме сутринта
трепти от радост моята душа...
С устните си нежни и омайни
ми казва всичките си тайни
и споделям с нея истина една,
че е най-красива на света....

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf