Гласът ми ще спре, ще заглъхне, онемява пред твойта красота. Сънят ми ще се събуди, ще замръкне, останал без дъх от твойта доброта.
Лицето ми как ще изсъхне не виждайки твойта синева, а ръцете ми как ще се откъснат, докоснати до твойта мекота.
Сърцето ми пак ще се сепне останало в нежна самота, а душата ми как ще се стопли когато няма те сега.
Краката ми как ще затичат, когато завърнеш се сама и духът ми отново разбуден ще те прегърне за вечни времена. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------