|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Не от страх,а от гордост не му признах!
Нека поговорим за ноща,нека поговорим за мрачните слънчеви дни,в които се слива цялото ти ежедневие,в които не оценяваш не виждаш нито едно свое постижение.
Кога луната непрекъснато те гали, кога дъжда не спира да вали?Когато страдаш когато тъжишпо някого,когото няма сетива за тебепо някого когото е безразличен към тебе.
Дрехите ми бели като сняг покриват мъката ми сиваотвътре сипе се буря и проливни гръмотевицине виня този човеккойто някога направиме щастлива.
Сега очите му минават през моите като сянкапоздравява ме мълчаливо и ме подминава,аз с усмивка му отвръщамне знае той,че нощем сънувам как го прегръщам.
Кошмарите надвиват все по често розовите сънищасълзите не могат вече да се прикриват,животът сякаш дълъг път без бариерибез капка радост без щастливи мигове без усмивки.
И вървя по лунната пътекас огромно огорчение,стиха ми ще завърши сега,но мъката НЕ за съжаление!
Благодаря,че прочетохте и тези празни редовенямам стимул да напиша повече,дано да сте разбрали мъката на моето сърце,за която той няма никога да разбере!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: sisi_belqta
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2007-11-11
прочитания: 213
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7961
Автори: 2193
Произведения: 51784
Съобщения: 246122
Лексикони: 2445
Коментари: 79511
SMS-и: 814
Снимки: 5310
|
|
|
|
|
|
|
|
|
