Не заслужил прошка
Аз бях дете, но помня всичко ясно, не си мисли, че нищо не разбирах сега си тук и хванат си на тясно, дойде и моят ред за справедливост. Години мразех те и исках да си мъртъв, горещо молех се да видя този ден, как всичко в теб крещи от болка, разкаян как се молиш победен. Насладата от тези мисли помня, не чувствам жал дори и грам, не си заслужил да получиш прошка, не в тоз живот, аз няма да ти дам! Изпитай болката, която аз изпитвах срамът с който цял живот живях, знам молиш се по-бързо да се свърши, но ще търпиш, тъй както аз търпях. Това ще бъде моята награда, това което си пред мен сега, да видя как душата ти ще страда, сълзите ти отмиват цял живот тъга!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: nattalia
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-11-12
прочитания: 230
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )
|