И се взирам в ръцете на зимата...

И се взирам в ръцете на зимата...

Остарели и тихи, тихи като смъртта,

тихи като криле неполитнали...

Тишина като млада и тъжна трева,

която все едно на гроба ще поникне.

И се взирам с очи на старица -

остарели и тихи, тихи като смъртта,

в закъснелия полет на птиците.

Студен е вятърът, а топла е пръстта,

която тихо чака да изстинем.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf