(на kalatea - ОТКРИВАНЕ)
Поклон за това, че ни позволяваш да се докоснем до теб...
===========================
Изгарям... невидян от твоите очи.
В светлината мрака раждам... Без да мисля!
Ненамерен на пресечка с хиляди лъчи...
Ням... и оглушен с безвкусен писък.

Прося помощ там, където болка съм посял...
Сълзите искам да захвърлиш пак в килера.
От твоя сън погубен, макар и овехтял,
като сред пясъци в оазис ти да ме намериш.

Взех много, взех всичко аз от тебе -
И нощите, и дните, и живота между тях...
Избягах! А днес се връщам непотребен
Да ме откриеш. Обичаща ме... след пореден грях.

Загубен до безчувственост в съня ти
аз да не изгубя аромата ти треперя.
Да търсят моите чувства са заети...
Аз знам къде си...себе си не мога да намеря...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: nyama
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-11-13
прочитания: 193
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7961
   Автори: 2193
   Произведения: 51784
   Съобщения: 246134
   Лексикони: 2445
   Коментари: 79511
   SMS-и: 814
   Снимки: 5310