Самота и смъртта

Самота и смъртта днес са толкова близки,
те изпълват бавно моите клетки,
и превземат мечтите, желания, мисли,
във ръката е чаша със уиски,
аз седя на далечна планета,
дъжд студен ме намокри отдавна,
някъде ти злостно пак ми се смееш,
със усмивка студена, превзета,
във ръката цигара догаря,
свещ изобщо пък не й се гори,
тази нощ пак самичък останах,
и вратата пред мен се затваря,
аз седя, и на нищо не вярвам,
търся някаква своя вина,
топла пепел във чашата падна,
тихо си отиде любовта,
самота и смъртта днес са толкова близки,
те ми шепнат и ме викат след тях,
и мечтаят със тях да остана,
но пред тях аз все пак избрах уиски....

mohito'07

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf