Живеем в земята на Ботев,

но тя,някак странно мълчи.

Напират сълзи,от очите и капят

сърцето и бясно тупти.

Родена от кръв и израснала в огън

незнайно защо,тя днеска мълчи.

Незряща и глуха ,обвита във спомен

Земята на Ботев-тъжи!

Дали е защото недостойници има,

които се вписват за нейни чеда,

или защото през 1876година,

с Ботев отлитна заветната и мечта.

Мечтата да бъде земя на човеци,

които да тачат свойте блага,

а не на управници превзети,

мамещи я с лъжовни слова.

Живеем в земята на Ботев,

но питам ви :''Що за нелепа шега''?!

Търчим на бегом към Европа,

а нашта земя страда сама.

На думи велики!

И стихове даже редим.

Но стане ли нужда да браним земята-

успешно в чужбина се скриваме ний!

Какво ще остане от нея тогава,

от нашата Майка земя?!

Спомен за дух,величие, слава,

или високопарни слова?!

В земятя на Ботев строят се кумири,

и властват бездушие,алчност и пир.

Светците-отдавна са вече изтлели,

а с тях и душевният мир.

Живеем в земятя на Ботев,

но тя не е тази земя,

за която той-Патриотът-

кръвта си тъй славно проля.

Земята на храброст и сила,

родила истински мъже,

ще погребем ли лесно и в забрава

това минало,което днес превръща ни в крале.

Ще станем ли слуги на народи,

не знаещи какво е робска борба,

ще заменим ли пушките с патрони

за евтина ,компютърна игра?!

Не!!Духът ни ще възвърне сила,

ще се изправим горди,

с високо вдигната глава

и на света ще кажем смело:

''България-това е истинската наша и единствена земя!''