Небето потъмняло бе от злоба

и тишината цепеше с гръмовен глас.

Изсипа се дъждът като отрова,

животът спря,разбягаха се хората.

Излязох боса, тръгнах по асфалта,

вървях и дишах огнения прах.

Замислих се и замълчах за малко

не чувствах нито болка,нито страх.

Защо родила съм се- аз не зная,

не зная и кога ли ще умра.

Единственото ,за което си мечтая,

е да мога да възпра дъжда.