Да ми подадеш ръка, когато най-много
се нуждая,да споделям с теб
радост,мъка,страх,
на никой друг тайните си да разкрия не желая,
сърцето ми към теб ме води пак.
Да приемеш мойте чувства,думи и мечти,
не да ги разбираш-не е нужно.
Просто делата мои подкрепи,приятел ми бъди,
когато всичко друго ми е чуждо.
Да бъдеш моята звезда
в небе от злоба и лъжи,
да проправяш през неясната мъгла
красив път от сребърни лъчи.
Да бъдеш лятото във зимата студена,
да бъдеш мойта изповед в нощта,
да си цвете сред тревичката зелена
и да си частица от моята душа.
Да си поточето във сухата пустиня,
да си огънче в безкрайния океан,
да си изходът единствен,
ако някога попадна във капан.
Да си зората в мрачен ден,
да бъдеш слънчев лъч във тъмна стая,
да стопляш живота ми студен,
да си надеждата,от която се нуждая.
Да си човека,на когото искрено разчитам,
да си моя вятър в буря от лъжи,
да си съня ми,когато не заспивам,
о,моля те приятел ми бъди.
Да прощаваш мойте грешки,
да вярваш силно в мен,
да си очите ми,когато аз не виждам,
да си топлината във света студен.
И сега пристъпвам леко във нощта,
на теб ръка,приятелю,подавам,
за теб от небето ще сваля звезда,
едно сърце ти подарявам....
