Имам нужда от теб . . .
Бяло. Не и безлично.
Имам нужда от теб
като първо кокиче.
Късен есенен двор.
Резен слънчево вино.
Имам нужда от теб –
бездиханно, пенливо.
Ням проскърцва студа
и проплаква вратата.
Имам нужда от теб.
Помъдряват листата.
гордо, нежно момиче,
разпиляло душата ми
в този стих до епичност.