Защо светът е толкова безмилостен-лишава,дава колкото си ще?Един щастлив живее свойта младост,а друг от мъката си мре!!!Защо ,защо ли всичко се повтаря така коварно,страшно или зле?........Че хората веднъж опарени не виждат светлина в това море???Покварен свят ,а с някаква надежда-вървиш напред с маска на лице,но рано или късно твоята одежда ще се разкъса там от нечии ръце.....Животът аз не го отричам ,а само в миг на размисли прозрях-и фалша и изкуствения блясък и всичките нещастия видях......Видях,видях го в черни краски на нищета,измама и лъжа....не съм виновна-Бог да ме опази...а може би това ми е съдба??