Моят град

Вървя из моя град,

по старите следи,

под листопад

от кестени,

които дядо посади.

Сред ухание от рози,

в градинката

край мръсния паваж,

които с тъга отгледа онзи,

сгърчения с умрелите надежди,

човека без кураж.

Вървя по улиците мои,

където избуях,

дошла тук търсеща покой,

намерила покорство и

отдавна мъртъв смях.

Завърнах се в мамината къща,

завърнах се в този град,

защото мислех, че се връщам

в онзи, а не в този свят.

12.08.2007 г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf