Сбогуване

Да се сбогуваш със себе си,когато

намерил си причина да живееш.

Загубил някъде душата си

на път да никъде, с нещо да се слееш.

Създадена , тъй съвършена

тъй топла, нежна , жива

струяща от енергия... но тленна

не знаеща къде отива.

Насилствен сън , дълбок , коварен

разперил призрачни крила

и скалпел леден клоните поваля

разделя тяло и душа.

Събуждане , отново се завръщаш

облечена в старото палто

вървиш с близки , а си чужда

защото си с едно крило.

Сбогувах се с отрязъка от себе си ,

сбогувах се със свойта суета,

сбогувах се със силата в ръцете си,

но не със силата на моята душа.

20.04.2007 г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf