А крилата ми омесиха... от камък.Упорита съм! И каменна - политам.Нависоко ли летя...или пропадам...Не главата ми, стената е разбита...
...Оттогава търся вятър за посока,Но със корени в пръстта съм се вкопала.И съм почвено-добра, и съм дълбока,...И от Краткости съшита...аз съм цяла!