СНЯГ, ВИЕЛИЦА А АЗ ВЪРВЯ...

Сняг, виелица а аз вървя,

сама със себе си и моя страх.

Вървя, командвам със замах,

на този предател, урок да му покажа.

Стяг, виелица а аз вървя,

душата ми изпълва се с любов.

И радвам се на смелостта,

да оцелея, сама да се спася.

Сняг, виелица а аз вървя,

но умората полазва бавно.

Сърцето ми задъхано трепери,

нозете и те едва се влачат.

В мислите ми сатаната се прокрадва

и шепти ми той с гальовен тон:

-Поспри, жали се, хайде,

в блаженство след малко ще заспиш.

Сняг, виелица а аз вървя,

пътя леден , така си го избрах.

Ще вървя, поне достойно ще умра,

но ще имам шанс и да оцелея.

ДЖУЛИЯ БЕЛ

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf