О Б Е Щ А В А М Т И

В съня си от омраза те ударих ,

събудих се и вече не заспах

и синята зора по ранобудие преварих

и после дълго мислих ,

ала не разбрах .

....................................................................

Защо лежим така , като далечни хора ,

със гняв обърнали си гръб ?

под сенчестия дъб намерили отмора ,

неизвървели още своя път ?

........................................................................

Нима сме вече безразлични

към ласки, към любов , мечти ?

погледнати отвън сме може би комични ,

но тази мисъл дълго будна ме държи .

............................................................................

Не се предавам , няма да го бъде ,

ще драпам с нокти , с думи , със дела

ще се опитам пак да се превърна

в това , което скоро съм била .

...............................................................................

Пак умна , пак красива , пак изящна

не уморена сива ......... винаги до теб ,

със поглед обещаващо прекрасен ,

с излъчване на златна пита мед .

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf