|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Пък
На малък,шумен ъгъл, тук в големия град,всеки ден във десет, отваря нашия познат,под името Фар той се зове,но Пък го наричат още от ново кафе.Тук в кафето си като във рай,със приятели стари и нови дори,работното време искаш да е “Без край”,но то е само от десет до десет, уви.След тежък работен ден, всички за бира мечтаят,вървейки към Пъка, свободни места да има желаят.Щом влезнеш в уютното дворче отпред,нищо не може да те спре ни слънце, ни лед.А когато през стъклата видиш, замъглено,своите весели познати, с бирата в ръка,бързо влизаш във кафето, леко задимено,казваш: ”Здрасти, взимам си и аз една!” Изпиваш бирата, поредната изтекла с бързото време,събуждаш някой, който на масата дреме,и накрая, щом от Пъка си тръгнеш, с усмивка излизаш и знаеш, че утре пак ще се върнеш.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: foxfire_dsb
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-11-16 г.
прочитания: 159
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7285
Автори: 1946
Произведения: 42569
Съобщения: 172134
Лексикони: 1836
Коментари: 59321
SMS-и: 762
Снимки: 4433
|
|
|
|
|
|
|
|
|
